10 jun 2007, 11:21

Сладка бях

  Poesía
891 0 13
Сладка бях, когато ме обичаше,облизваше си устните по мен,със паяжина тялото обличаше,гледаше ме от страни смутен!

Сладка бях, когато ме целувашеза първи път по сочните уста,когато като медовина ме отпиваше,береше ми дървото от плода!

Сладка бях тогава, но защо сега,нагарчам ти като тръпчиво вино,(но виното е сладостно така),и в мене всяка капка се разлива!

Свършиха се плодовете по дървото.Остана дънера изсъхнал между нас.Горча ли ти!? А може би без мене,отново ще усетиш сладостта!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...