18 feb 2025, 22:07

Сладкарка в магазина

358 0 0

През един мисловен ден - задълбочен,

припомних първият си момент!

Ден, в който всичко се промени,

Ден, в който не значеха нищо-

суми, дела, пари и свободи.

Сладкарката, която украсява своята глазура,

с ръце без трепет, поднасяйки чертите равни,

излага на своя щанд - проект!

Така, че да го видят чеда, от екстаз навред.

 

В този ден, Аз разбрах,

Сладкишът носи своя страх,

Страх от калории и нищета,
притеснения пред света.

 

Но сладкарката шепти,

сладкиша си вземи,

на сетивата остави,

съдбата ти жалка да реши!

 

Безцелно ти предаден, пред изкушението отдаден,

Това творение с ръка пое, с разтреперено сърце,

Призова една устна кухина, да приеме сладостта.

С този подвиг свой, съдбата си избра!

 

Съдбата, съответно - равна на смъртта,

обречена неизбежно да се сбъдне тя,

в сладкиша със отрова напоен,

последна глътка във дъха ти сломен.

Изпадна от уста една троха,

събудих се заспал през нощта.
Мисълта ми бледа беше тя,

но от сладкиша ми се доспа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...