Сладкарка в магазина
През един мисловен ден - задълбочен,
припомних първият си момент!
Ден, в който всичко се промени,
Ден, в който не значеха нищо-
суми, дела, пари и свободи.
Сладкарката, която украсява своята глазура,
с ръце без трепет, поднасяйки чертите равни,
излага на своя щанд - проект!
Така, че да го видят чеда, от екстаз навред.
В този ден, Аз разбрах,
Сладкишът носи своя страх,
Страх от калории и нищета,
притеснения пред света.
Но сладкарката шепти,
сладкиша си вземи,
на сетивата остави,
съдбата ти жалка да реши!
Безцелно ти предаден, пред изкушението отдаден,
Това творение с ръка пое, с разтреперено сърце,
Призова една устна кухина, да приеме сладостта.
С този подвиг свой, съдбата си избра!
Съдбата, съответно - равна на смъртта,
обречена неизбежно да се сбъдне тя,
в сладкиша със отрова напоен,
последна глътка във дъха ти сломен.
Изпадна от уста една троха,
събудих се заспал през нощта.
Мисълта ми бледа беше тя,
но от сладкиша ми се доспа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Петков Все права защищены