28 jul 2007, 12:23

"сладките" 16

  Poesía
1.2K 0 18
На 6 си, а очите ти са тъжни,
на 9 вече слънцето изгасва,
на 14 ти се иска да умреш,
на 16 рухва твоята вселена,
на 20 преоткриваш самотата,
на 21 откриваш Корена На Болката,
на 22 - и вече ти е все едно,
и драйфаш отегчен
в градината с цветята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • туку-що внесох малка корекция - "на 21 откриваш корена на Всичко" бе заместено с "на 21 откриваш корена на Болката". Защото когато преди няколко месеца го написах, исках да кажа точно Болката а не Всичко. Подробности некви...
  • Дани , отвори сърцето си за всички онези хубави неща които искат да бъдат твой . Позволи им да те накарат да се почувстваш щастлив ... вдигни главата си високо и гледай напред , почувствай силата да владееш нещата ... каквато и да е причината за тъжния ти начин на мислене Ти можеш да я победиш със силна обич и желание ...

    "Повярвай обич има , но трябва САМ да си я създадеш и чуждото сърце да вземеш , когато своето дадеш !!!"
  • Не си се претопил...Уморил си се...предал си се...страх те е...и бягаш от болката...
    Спрял си насред пътя...а твоя път е верния!Изправи се и се бори!Внимавай,моля те...не ми се ще да повърнеш всичко онова,което видях и ме спря при теб!
    Ти решаваш....ВСИЧКО!!!
  • М-даааа.... Наистина живота на човек зависи от самия него, но това става така, чак когато той успее да "прогледа" за тая възможност. Понякога обаче околния свят не ти дава шанс да прогледаш. И ако осъзнае, че е прогледал твърде късно, остава една болка с която трябва да се бори. Да се бори с чувството, че "някой неща са безвъзвратно изгубени - при това в някой случай по вина на други хора, макар и без зла умисъл", въпреки, че знае, че това чувство е напълно основателно. Ако до 22 не си бил никога щастлив, то какъв е смисъла да си щастлив след това? Не ли по-добре да си останеш аутсайдер, хранещ се със сълзите на собствената си сътба? Да ближеш тихо раните си в някой ъгъл на душата си и да мразиш, да обвиняваш, да се разяждаш от злоба? Ето това са въпросите които парят с цялата смесица от противоречиви чувства и мисли. В един момент просто осъзнаваш, че единственото което ти остава е да погребеш миналото и да започнеш да живееш на чисто. Само по тоя начин можеш да се оттърсиш от злобата. Но така губиш себе си. Претопяваш се. Аз вече се претопих.
  • ако Корена на Всичко е осъзнаването, че ти си сценарист, режисьор и главен актьор в собствената си пиеса-живот и от това ти се е додрайфало - давай, след прочистване слънцето отново ще изгрее, може и наградка да заслужиш - естествено ти си си жури и награждаващ

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...