28.07.2007 г., 12:23

"сладките" 16

Поезия

1.2K 0 18

На 6 си, а очите ти са тъжни,
на 9 вече слънцето изгасва,
на 14 ти се иска да умреш,
на 16 рухва твоята вселена,
на 20 преоткриваш самотата,
на 21 откриваш Корена На Болката,
на 22 - и вече ти е все едно,
и драйфаш отегчен
в градината с цветята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

меланхолик (Йордан Серафимов)

туку-що внесох малка корекция - "на 21 откриваш корена на Всичко" бе заместено с "на 21 откриваш корена на Болката". Защото когато преди няколко месеца го написах, исках да кажа точно Болката а не Всичко. Подробности некви...

2008-04-17T01:24:18+03:00
krascho (Красимира)

Дани , отвори сърцето си за всички онези хубави неща които искат да бъдат твой . Позволи им да те накарат да се почувстваш щастлив ... вдигни главата си високо и гледай напред , почувствай силата да владееш нещата ... каквато и да е причината за тъжния ти начин на мислене Ти можеш да я победиш със силна обич и желание ...

"Повярвай обич има , но трябва САМ да си я създадеш и чуждото сърце да вземеш , когато своето дадеш !!!"

2008-03-09T03:06:42+02:00
Apaika (Арлина)

Не си се претопил...Уморил си се...предал си се...страх те е...и бягаш от болката...
Спрял си насред пътя...а твоя път е верния!Изправи се и се бори!Внимавай,моля те...не ми се ще да повърнеш всичко онова,което видях и ме спря при теб!
Ти решаваш....ВСИЧКО!!!

2007-11-05T18:50:59+02:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

М-даааа.... Наистина живота на човек зависи от самия него, но това става така, чак когато той успее да "прогледа" за тая възможност. Понякога обаче околния свят не ти дава шанс да прогледаш. И ако осъзнае, че е прогледал твърде късно, остава една болка с която трябва да се бори. Да се бори с чувството, че "някой неща са безвъзвратно изгубени - при това в някой случай по вина на други хора, макар и без зла умисъл", въпреки, че знае, че това чувство е напълно основателно. Ако до 22 не си бил никога щастлив, то какъв е смисъла да си щастлив след това? Не ли по-добре да си останеш аутсайдер, хранещ се със сълзите на собствената си сътба? Да ближеш тихо раните си в някой ъгъл на душата си и да мразиш, да обвиняваш, да се разяждаш от злоба? Ето това са въпросите които парят с цялата смесица от противоречиви чувства и мисли. В един момент просто осъзнаваш, че единственото което ти остава е да погребеш миналото и да започнеш да живееш на чисто. Само по тоя начин можеш да се оттърсиш от злобата. Но така губиш себе си. Претопяваш се. Аз вече се претопих.

2007-09-12T22:39:40+03:00
mil_miteva (Милена Митева)

ако Корена на Всичко е осъзнаването, че ти си сценарист, режисьор и главен актьор в собствената си пиеса-живот и от това ти се е додрайфало - давай, след прочистване слънцето отново ще изгрее, може и наградка да заслужиш - естествено ти си си жури и награждаващ

2007-08-17T11:15:46+03:00