меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
28.07.2007 г., 12:23 ч.

"сладките" 16 

  Поезия
1091 0 18
На 6 си, а очите ти са тъжни,
на 9 вече слънцето изгасва,
на 14 ти се иска да умреш,
на 16 рухва твоята вселена,
на 20 преоткриваш самотата,
на 21 откриваш Корена На Болката,
на 22 - и вече ти е все едно,
и драйфаш отегчен
в градината с цветята.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • туку-що внесох малка корекция - "на 21 откриваш корена на Всичко" бе заместено с "на 21 откриваш корена на Болката". Защото когато преди няколко месеца го написах, исках да кажа точно Болката а не Всичко. Подробности некви...
  • Дани , отвори сърцето си за всички онези хубави неща които искат да бъдат твой . Позволи им да те накарат да се почувстваш щастлив ... вдигни главата си високо и гледай напред , почувствай силата да владееш нещата ... каквато и да е причината за тъжния ти начин на мислене Ти можеш да я победиш със силна обич и желание ...

    "Повярвай обич има , но трябва САМ да си я създадеш и чуждото сърце да вземеш , когато своето дадеш !!!"
  • Не си се претопил...Уморил си се...предал си се...страх те е...и бягаш от болката...
    Спрял си насред пътя...а твоя път е верния!Изправи се и се бори!Внимавай,моля те...не ми се ще да повърнеш всичко онова,което видях и ме спря при теб!
    Ти решаваш....ВСИЧКО!!!
  • М-даааа.... Наистина живота на човек зависи от самия него, но това става така, чак когато той успее да "прогледа" за тая възможност. Понякога обаче околния свят не ти дава шанс да прогледаш. И ако осъзнае, че е прогледал твърде късно, остава една болка с която трябва да се бори. Да се бори с чувството, че "някой неща са безвъзвратно изгубени - при това в някой случай по вина на други хора, макар и без зла умисъл", въпреки, че знае, че това чувство е напълно основателно. Ако до 22 не си бил никога щастлив, то какъв е смисъла да си щастлив след това? Не ли по-добре да си останеш аутсайдер, хранещ се със сълзите на собствената си сътба? Да ближеш тихо раните си в някой ъгъл на душата си и да мразиш, да обвиняваш, да се разяждаш от злоба? Ето това са въпросите които парят с цялата смесица от противоречиви чувства и мисли. В един момент просто осъзнаваш, че единственото което ти остава е да погребеш миналото и да започнеш да живееш на чисто. Само по тоя начин можеш да се оттърсиш от злобата. Но така губиш себе си. Претопяваш се. Аз вече се претопих.
  • ако Корена на Всичко е осъзнаването, че ти си сценарист, режисьор и главен актьор в собствената си пиеса-живот и от това ти се е додрайфало - давай, след прочистване слънцето отново ще изгрее, може и наградка да заслужиш - естествено ти си си жури и награждаващ
  • Разсъждаваш много трезво и смислено. Радвам се.
  • Според мен не можеш да си "направиш живота по свой вкус"! А да не говорим, че ние не сме единствените участници в собственият си живот. Не всичко зависи от нас, ако беше така никой нямаше да го боли за нищо. Времето също е нещо, което не подлежи на нашите способности и сили. Никой не може да влияе на нещата които така или иначе ще му се случат.
    Да не подхващам и другите необятни теми свързани с тези коментари. Най-вече пък за това кога, къде, защо и как един човек трябва да го боли и да си прави равносметка за нещата които е преживял...
    Предварително се извинявам на всички, които по някакъв начин са се почувствали обидени от моя коментар.
  • "Животът е такъв, какъвто си го направиш"... След като "пораснеш" и получиш възможност да си го правиш сам... Разбирам те напълно, на 16 съм и ми е прекалено ясно колко "сладки" са те... Бях почти на 14, когато наистина ми се искашеда умра... На 9 вече знаех, че само луната грее за мен... А очите ми бяха тъжни още на 6... Прав си, така е... Всеки един коментар също е верен сам по себе си... Наистина хората са различни... Не знам твоите мотиви да напишеш тези думи, но знам моите причини да те разбирам... Поздрави... И успехи...
  • А, аз по принцип се усмихвам често. Мерси!
  • Разбирам те чудесно, но все пак помисли над това: "Животът е такъв, какъвто си го направим"... т.е. много от нещата са в нашите ръце, а ти имаш много години пред себе си, така че...
    Винаги има за какво да се усмихнеш, дори и на този коментар, нали?
  • Не е важно на колко години си, времето е нещо относително. Не ме познавате, не знаете нищо за мен - "още си млад, не ти е време да си правиш равносметки" - съм получавал като коментар и преди, на други произведения, в този и други сайтове и; не подозирате как ми звучи... Защо ли повечето хора не могат да приемат, че някой хора са малко по-различни, животът им е бил не точно като техния, и това е повлияло на много неща, на светогледа... всичко е толкова сложно... и просто едновремено. Аз познавам себе си напълно.

    Все-пак се радвам, че сте проявили загриженост. Хей, не ми се връзвайте на депресантските простотий - сутринта просто имах нужда да напиша тези неща докато си пушех сутрешната цигара - не съм искал обаче да натоварвам никой.
  • И аз не мисля че е така!Поздрав!
  • Нека видим на 23 какво ще е ... не мисля, че ти е време да си правиш равносметка на живота... все пак си млад
    Поздрав!
  • тъжно
  • да
  • а ти за себе си ли говориш?
  • Говориш за себе си, нали? Ако е така - радвам се за теб.
  • Не е така
Предложения
: ??:??