29 ago 2012, 20:16

Сладко от смокини

  Poesía » Otra
1.7K 1 18

Открих буркан със сладко от смокини

на рафта дървен в старото мазе –

поставен там преди една година

от баба ми... Смъртта и нея взе!

 

Капачката с дантелка от хартия

покрита; на стъклото етикет –

шест думички ръката на месия

изписала връз него ред по ред:

 

"На моя внук, когато се завърне!"...

Разбрах, че нежно милва и тъгата,

но в спомена, когато те прегърне,

отворила е път на празнотата!

 

Лъжичка взех – смокините с наслада

поглъщах: детство, юношество, младост...

С любов вареше сладкото си баба:

горчивина не вкусвах – само радост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...