Открих буркан със сладко от смокини
на рафта дървен в старото мазе –
поставен там преди една година
от баба ми... Смъртта и нея взе!
Капачката с дантелка от хартия
покрита; на стъклото етикет –
шест думички ръката на месия
изписала връз него ред по ред:
"На моя внук, когато се завърне!"...
Разбрах, че нежно милва и тъгата,
но в спомена, когато те прегърне,
отворила е път на празнотата!
Лъжичка взех – смокините с наслада
поглъщах: детство, юношество, младост...
С любов вареше сладкото си баба:
горчивина не вкусвах – само радост!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены