3 jun 2006, 0:25

Слагам слушалките

  Poesía
820 0 2
Слагам слушалките
Натискам копчето и слушам
Чува се само измъчен
Шума от изтощените батерии
Превключвам
На спомени:

Едно
Време бях различен
Но кой остава същия

Две момичета
Не е хубаво да имаш
Защото накрая оставаш без нищо

Три
Са остриетата в ръката на Нептун
При който бях на квартира

Четири
Години

Под нивото на тези числа е усещането
От звука в слушалките
Само леко прещракване
И пак миналото вместо настояще:

Нула се казвам

30.05.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....