Почест, величие, слава
Ах, за нея всеки дава
Свой живот, свойто здраве, своя дар
В процеса всеки губи своя чар
В процеса всеки губи по част
От себе си, винаги щом
Изгуби се не в гора, в храст
Предлагащ на човека власт
Веч изгубил родния дом
Гони луната, не знае
Че го никой веч не трае
Бившия му дом е твърде далеч
Бездомен е, няма родина веч
Но слава, продължава да гони
Тя по-далеч се оказва
Всеки път, веч сълзи рони
Изпуска славни вагони
Ала се той не отказва
© Ок ок Todos los derechos reservados