27.12.2018 г., 19:37

Слава

766 0 0

Почест, величие, слава
Ах, за нея всеки дава
Свой живот, свойто здраве, своя дар
В процеса всеки губи своя чар
В процеса всеки губи по част
От себе си, винаги щом
Изгуби се не в гора, в храст
Предлагащ на човека власт
Веч изгубил родния дом

Гони луната, не знае
Че го никой веч не трае
Бившия му дом е твърде далеч
Бездомен е, няма родина веч
Но слава, продължава да гони
Тя по-далеч се оказва
Всеки път, веч сълзи рони
Изпуска славни вагони
Ала се той не отказва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ок ок Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...