27 дек. 2018 г., 19:37

Слава

771 0 0

Почест, величие, слава
Ах, за нея всеки дава
Свой живот, свойто здраве, своя дар
В процеса всеки губи своя чар
В процеса всеки губи по част
От себе си, винаги щом
Изгуби се не в гора, в храст
Предлагащ на човека власт
Веч изгубил родния дом

Гони луната, не знае
Че го никой веч не трае
Бившия му дом е твърде далеч
Бездомен е, няма родина веч
Но слава, продължава да гони
Тя по-далеч се оказва
Всеки път, веч сълзи рони
Изпуска славни вагони
Ала се той не отказва

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ок ок Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...