Тъжен градът е без теб и студен,
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти,
вее си бялата риза,
с трясък отваря хиляда врати,
обич в сърцето ми влиза,
тихичко сяда, разпалва мангал,
нощният въздух е леден.
Скрежът топи се, в сълзи засиял...
Птица ли пролет доведе? ...