Славей ли трели в стиха ми реди
Тъжен градът е без теб и студен,
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти,
вее си бялата риза,
с трясък отваря хиляда врати,
обич в сърцето ми влиза,
тихичко сяда, разпалва мангал,
нощният въздух е леден.
Скрежът топи се, в сълзи засиял...
Птица ли пролет доведе?
Славей ли трели в стиха ми реди,
за да погали любима,
или дойде невидяна преди,
топла и влюбена зима?
Сън ли сънувам и с тръпнеща длан,
милвам те - тих и потребен.
Месецът сякаш в душата ми взрян,
странно прилича на тебе...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
