30 may 2010, 21:44  

След болката

  Poesía » Otra
1.5K 0 1

От болката достигнал до апатия,

индивидът опознава самотата.

Като ненужна вестникарска статия

тогава е изхвърлен от тълпата.

След самотата идва промяна в нашия живот.

Миналото е пречистено от спомени.

Тогава светлата надежда е на ход.

Забравяш всичките сълзи проронени.

Забравяш мнението на незрящите души,

раната в сърцето заздравява.

Няма никой щастието ти да разруши,

защото твоята силна воля не му го позволява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Дечевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....