30.05.2010 г., 21:44  

След болката

1.5K 0 1

От болката достигнал до апатия,

индивидът опознава самотата.

Като ненужна вестникарска статия

тогава е изхвърлен от тълпата.

След самотата идва промяна в нашия живот.

Миналото е пречистено от спомени.

Тогава светлата надежда е на ход.

Забравяш всичките сълзи проронени.

Забравяш мнението на незрящите души,

раната в сърцето заздравява.

Няма никой щастието ти да разруши,

защото твоята силна воля не му го позволява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...