30.05.2010 г., 21:44  

След болката

1.5K 0 1

От болката достигнал до апатия,

индивидът опознава самотата.

Като ненужна вестникарска статия

тогава е изхвърлен от тълпата.

След самотата идва промяна в нашия живот.

Миналото е пречистено от спомени.

Тогава светлата надежда е на ход.

Забравяш всичките сълзи проронени.

Забравяш мнението на незрящите души,

раната в сърцето заздравява.

Няма никой щастието ти да разруши,

защото твоята силна воля не му го позволява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...