dodic (Деян Димитров) dodic (Деян Димитров)
9 266
4 mar 2009, 16:58

След черното...

  Poesía
1.6K 0 19

 

 

Как стисна ме за гърлото... Мълча.

Горчива мъка във очи ми зрее.

След черното... остава празнота.

След черното... сърцето ми пустее

и пълни вените ми с хлад,               

и вкус на нямане разлива.

Вървя, но крачейки назад.

Вървя назад... и си отивам

към моите си, пусти брегове,

където плиска се омраза.

Светът да е проклет! - Отне...

(Не искам и не мога да го кажа)

Притискам мислите в юмрук,

дордето се превърнат в болка.

Живот изгасна!  Бях до тук!

Не мога повече напред! Не мога!

 

 

http://vbox7.com/play:df4375de

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0