4 мар. 2009 г., 16:58

След черното... 

  Поэзия
1149 0 19

 

 

Как стисна ме за гърлото... Мълча.

Горчива мъка във очи ми зрее.

След черното... остава празнота.

След черното... сърцето ми пустее

и пълни вените ми с хлад,               

и вкус на нямане разлива.

Вървя, но крачейки назад.

Вървя назад... и си отивам

към моите си, пусти брегове,

където плиска се омраза.

Светът да е проклет! - Отне...

(Не искам и не мога да го кажа)

Притискам мислите в юмрук,

дордето се превърнат в болка.

Живот изгасна!  Бях до тук!

Не мога повече напред! Не мога!

 

 

http://vbox7.com/play:df4375de

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??