След Днём Рождения ( продължение )
Ни смейти ми са, моля! Ш' ви разкажа
на Днём Рождения как пич от раз свалих.
Бе яко чукане... със чаши!!! И, о чудо -
не ми заспа. И посвети ми стих!
И не, чи бе от тия - романтичните,
дори не беши мъъъничко залян...
Убачи 'зе и са реши (да са пукажи) -
"предизборно" де, и дъ 'н бере срам.
Коленúчи във краката ми помпозно,
(и цял букет в уста си бе наврял).
Сумтеши нещо, 'ма не бе нарочну
(дубре, чи преди тва ми бе прочел)!
Сурата му (със пяна) се озори
под звуците (за негу бяха стих).
А и звучаха тъй, че сякаш по баира
катър подкарваха, 'ма инатлив.
И зарева във... ритмика и рими -
натъмънéни (явно, при тува)
Накрая гордо изръмжа към мене...
Дори в концá на туй проля сълза.
Сега са чудя йощи и са мая
какво да предприема - хич не знам!
'Ма ако 'се така ръмжи, на зоопарка
от раз продавам гу. Без капка срам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
