След Днём Рождения ( продължение )
Ни смейти ми са, моля! Ш' ви разкажа
на Днём Рождения как пич от раз свалих.
Бе яко чукане... със чаши!!! И, о чудо -
не ми заспа. И посвети ми стих!
И не, чи бе от тия - романтичните,
дори не беши мъъъничко залян...
Убачи 'зе и са реши (да са пукажи) -
"предизборно" де, и дъ 'н бере срам.
Коленúчи във краката ми помпозно,
(и цял букет в уста си бе наврял).
Сумтеши нещо, 'ма не бе нарочну
(дубре, чи преди тва ми бе прочел)!
Сурата му (със пяна) се озори
под звуците (за негу бяха стих).
А и звучаха тъй, че сякаш по баира
катър подкарваха, 'ма инатлив.
И зарева във... ритмика и рими -
натъмънéни (явно, при тува)
Накрая гордо изръмжа към мене...
Дори в концá на туй проля сълза.
Сега са чудя йощи и са мая
какво да предприема - хич не знам!
'Ма ако 'се така ръмжи, на зоопарка
от раз продавам гу. Без капка срам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
