31 mar 2009, 9:42

След двадесет години

  Poesía » Otra
875 0 20

... след двадесет години!!! Помниш ли?

 

Помниш ли онази цигулка,
дето все те прегръщаше?
И косата, захваната с шнола
(непокорна и лъскава),
колко погледи жадни поглъщаше?


Помниш ли как резонираше
цялата, щом извиеше
тяло под звуците?

 

Как сияеше в спрелите
мигове на връхлитащото
беззвучие...

 

Силата на арпежите!
Мъката на стакатото.
Чудесата на флажолетите.
Нежното сладко легато?

 

Помниш ли
как бързаше да научиш
всичко красиво?


Как плахо докосваше
Брамс в тишината?

Помниш ли колко пъти
прощаваше
трудното в сетивата?

 

Как разплакваше Моцарт
детската нужда от вечност.
Универсумът те обичаше...


Ти просто беше перфектна!!!

 

 

Посвещавам на моята съученичка Диана Данова - Дамянова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, миличка, трогна ме, разплака ме! Благодаря ти! Много си мила и невероятно талантлива! А аз толкова отдавна не бях наминавала тук... Нищо де - по-добре късно, отколкото ... още по-късно!!! Милиони такива прекрасни буквички ти пожелавам на днешния хубав празник! Нека вдъхновението все така да не дава мира на душата ти!
  • хубаво...като мелодия за цигулка...
  • Винаги е опасно защото...

    "Съм" бяха всички крачки по сцената,
    "Аз"-ът после всеки оттам преоткри.
    !!!
  • Батко... става опасно...
  • Красиво и нежно звучи,
    бяла обич в стиха ти звъни,
    и аз признавам, че ме възхити!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!


Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...