След двадесет години
... след двадесет години!!! Помниш ли?
Помниш ли онази цигулка,
дето все те прегръщаше?
И косата, захваната с шнола
(непокорна и лъскава),
колко погледи жадни поглъщаше?
Помниш ли как резонираше
цялата, щом извиеше
тяло под звуците?
Как сияеше в спрелите
мигове на връхлитащото
беззвучие...
Силата на арпежите!
Мъката на стакатото.
Чудесата на флажолетите.
Нежното сладко легато?
Помниш ли
как бързаше да научиш
всичко красиво?
Как плахо докосваше
Брамс в тишината?
Помниш ли колко пъти
прощаваше
трудното в сетивата?
Как разплакваше Моцарт
детската нужда от вечност.
Универсумът те обичаше...
Ти просто беше перфектна!!!
Посвещавам на моята съученичка Диана Данова - Дамянова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
