Mar 31, 2009, 9:42 AM

След двадесет години

  Poetry » Other
870 0 20

... след двадесет години!!! Помниш ли?

 

Помниш ли онази цигулка,
дето все те прегръщаше?
И косата, захваната с шнола
(непокорна и лъскава),
колко погледи жадни поглъщаше?


Помниш ли как резонираше
цялата, щом извиеше
тяло под звуците?

 

Как сияеше в спрелите
мигове на връхлитащото
беззвучие...

 

Силата на арпежите!
Мъката на стакатото.
Чудесата на флажолетите.
Нежното сладко легато?

 

Помниш ли
как бързаше да научиш
всичко красиво?


Как плахо докосваше
Брамс в тишината?

Помниш ли колко пъти
прощаваше
трудното в сетивата?

 

Как разплакваше Моцарт
детската нужда от вечност.
Универсумът те обичаше...


Ти просто беше перфектна!!!

 

 

Посвещавам на моята съученичка Диана Данова - Дамянова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, миличка, трогна ме, разплака ме! Благодаря ти! Много си мила и невероятно талантлива! А аз толкова отдавна не бях наминавала тук... Нищо де - по-добре късно, отколкото ... още по-късно!!! Милиони такива прекрасни буквички ти пожелавам на днешния хубав празник! Нека вдъхновението все така да не дава мира на душата ти!
  • хубаво...като мелодия за цигулка...
  • Винаги е опасно защото...

    "Съм" бяха всички крачки по сцената,
    "Аз"-ът после всеки оттам преоткри.
    !!!
  • Батко... става опасно...
  • Красиво и нежно звучи,
    бяла обич в стиха ти звъни,
    и аз признавам, че ме възхити!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!


Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...