2 jun 2017, 23:27

След две хиляди години

  Poesía
474 1 1

СЛЕД ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ 
в пещерите на днешните подлези
изследователи 
ще разчитат и сглобяват 
графитите 
и издраното в мазилката 
с ключ Декаба
ще бъде гръмко провъзгласено 
за Висока поезия. 
Само Ботев ще гледа 
недоумяващ
през третото си око
и ще просълзи червената му
гръдна  чакра.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неочакван поглед, бих казал от бъдещето. Напоследък в нета много конкурси бяха обявени за писане на стихотворения за Левски, а ето, че 2-ри юни си мина и замина и никой се не сети да спретне конкурс за Ботьова. Интересно си го вплела в текста си, Миглена. Нестандартно! Поздравявам те за умението да провокираш към размисъл!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...