14 sept 2005, 21:36

След дълъг ден... 

  Poesía
801 0 8

След дълъг ден,

когато птиците притихват в мрака

и нещо смътно се заражда в мен,

как иска ми се тихо да поплача,

подобно на зверче, попаднало в плен!

 

Когато бавно ражда се надежда,

с усешането на отчаяна душа,

в мрака до мечтание довежда

уханието нежно на жена...

 

Подобно пламъче на огън,

надига се дълбоко в мен мечта

да бъдем с теб до изнемога,

докато в нас изтлява любовта!

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??