След дълъг ден...
След дълъг ден,
когато птиците притихват в мрака
и нещо смътно се заражда в мен,
как иска ми се тихо да поплача,
подобно на зверче, попаднало в плен!
Когато бавно ражда се надежда,
с усешането на отчаяна душа,
в мрака до мечтание довежда
уханието нежно на жена...
Подобно пламъче на огън,
надига се дълбоко в мен мечта
да бъдем с теб до изнемога,
докато в нас изтлява любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени
