Sep 14, 2005, 9:36 PM

След дълъг ден...

  Poetry
1.1K 0 8

След дълъг ден,

когато птиците притихват в мрака

и нещо смътно се заражда в мен,

как иска ми се тихо да поплача,

подобно на зверче, попаднало в плен!

 

Когато бавно ражда се надежда,

с усешането на отчаяна душа,

в мрака до мечтание довежда

уханието нежно на жена...

 

Подобно пламъче на огън,

надига се дълбоко в мен мечта

да бъдем с теб до изнемога,

докато в нас изтлява любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...