20 sept 2009, 21:31

След филма

  Poesía
909 0 12

Над "Драгалевци"
пърхаше Луната,
преди да хукне към един.
Аз кърпех
нещо по душата,
а "Евроком" въртеше "Брилянтин".

Не те познавах,
а ми липсват вече
неща, които бих говорил с теб.
За името ти.
И за тази вечер.
За малко уиски с много лед.

Или за бъдеще,
отдавна било.
За щрудел с топка сладолед.
За думите,
които са бесило,
написани не в правилния ред.

Дори за мен,
когато романтичен
на първа среща се боя.
Ах, лесно е
да бъда саркастичен
и трудно - да се отстоя.

За Страст.
И за лозата, като плаче.
За Бог. За мъжество и страх.
За лесния и
правилния начин
и как се лутам между тях.

Но аз не те познавам.
Идва Сутрин.
Ще спят Луната и Страстта.
А този Ден е
по-добър от утре,
като разказвам за нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...