20.09.2009 г., 21:31 ч.

След филма 

  Поезия
764 0 12

Над "Драгалевци"
пърхаше Луната,
преди да хукне към един.
Аз кърпех
нещо по душата,
а "Евроком" въртеше "Брилянтин".

Не те познавах,
а ми липсват вече
неща, които бих говорил с теб.
За името ти.
И за тази вечер.
За малко уиски с много лед.

Или за бъдеще,
отдавна било.
За щрудел с топка сладолед.
За думите,
които са бесило,
написани не в правилния ред.

Дори за мен,
когато романтичен
на първа среща се боя.
Ах, лесно е
да бъда саркастичен
и трудно - да се отстоя.

За Страст.
И за лозата, като плаче.
За Бог. За мъжество и страх.
За лесния и
правилния начин
и как се лутам между тях.

Но аз не те познавам.
Идва Сутрин.
Ще спят Луната и Страстта.
А този Ден е
по-добър от утре,
като разказвам за нощта.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??