7 may 2009, 23:47

След години

  Poesía
909 0 0

Градината и старата красива къща,
белите прозорци, оградата и тя.
Всичко тук за някой ми напомня,
за някой си надничащ плахо зад открехната врата.

Когато съм минавала преди години,
се ветрееха пердета в лилав тон.
Къде ли са сега тез пердета опустели!
А, ето ги, но избелели и грозящи хубавия дом.

Лалетата са цъфнали отново,
макар и оредели повече и от преди.
Лалета много, а къде е жълтото,
което някой някога ми подари?

И защо оградата е тъй ръждива,
напомняща на грозна тел?
Ами боята по стените, беше бяла и красива,
кой младата и хубост е отнел?!

Чакам аз гласа на кучето голямо,
което ще излае щом се доближа,
спрях се - лай така и не дочувам -
скръбна, мъртва тишина...

Проскърца стария прозорец
и се раздвижи бледото перде,
нечий поглед ме потърси
и се взрях в познатото лице.

Сбръчкано, с коси по-бели и от сняг.
"Откъде познавам го" - се питах,
но щом усмихна ми се осъзнах,
че е моят стар приятел и от учудване залитнах!

"Нима годините шега си правят
и аз ли съм различна, или не?"
Огледах се, усмихнах се,
а след това подминах...
Колко жалко! Телата рано или късно си отиват,
ала любовта все още жива е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитринка Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...