Самодива (Вики)
535 5962
3 jun 2014, 21:06

След хиляда живота 

  Poesía
855 0 14

Беше сън. Или, може би, спомен
от предишен живот. Ти поиска
да ме срещнеш. А вятър бездомен
зад гърба ти със злост се изкиска.

Беше някаква зла невъзможност
да се случи. Внезапният вихър
ни запрати в море от тревожност
и остана в душите ни тихо.

Не намерихме път. Не успяхме.
Или просто не стигна ни вяра...
Шепи нежност навред разпиляхме
с мисълта, че светът се повтаря.

И че може да върне онази,
като мълния светла, минута,
но ни срещаше мрак на талази,
но на болката падахме в скута.

Беше просто любов. Безвъзвратна.
Без очакване, ревност, надежди.
Няма как да я върнем обратно...
Сякаш Господ ни гледа под вежди

и сърдито мърмори: "Глупаци!
Разпиляхте най-ценен подарък!
Колко пъти изпращах ви знаци?!
Има вечност, а не календари!"

Има вечност (дали)? Е, ще чакам
(та дори да е път към Голгота).
Ще се срещнем след края на мрака,
може би... След хиляда живота.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??