И пак на кръстопътище.
Тогава
посоките са всеки ден с една по-малко.
И явни знаци
никой не поставя:
достойно - тук? - а там - удобна жалкост?
Такава тънка разлика
и с телескопи
остава си на практика незрима.
И само зрънце страх
хорце потропва:
детето ти да не последва твоя пример.
© Александър Белчев Todos los derechos reservados
Поздрав, Сашо!
п.п.: Вечният страх! А пък уж знаем, че си имат свои посоки!