19 abr 2006, 10:35

След концерта

  Poesía
847 0 4
След концерта
с поотпаднал глас,
с лице бледо
и умора в очите,
автографи разписваш,
раздаваш за нас
и събуждаш
радостта в душите.
.........................................
И пееш, омайваш ни,
и си предан, и готов
жените и виното
да прегръщаш с любов.

Закъснях ли се питам сега,
автографче от тебе да взема.
Смълчана спуска се сълза,
ей така, по никое време.
..........................................
Сияйния ти поглед
пак огрява
премръзнали,
изтръпнали души.
И с чудната си
светлина успява
дори и слънцето
да затъмни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...