19 апр. 2006 г., 10:35

След концерта

855 0 4
След концерта
с поотпаднал глас,
с лице бледо
и умора в очите,
автографи разписваш,
раздаваш за нас
и събуждаш
радостта в душите.
.........................................
И пееш, омайваш ни,
и си предан, и готов
жените и виното
да прегръщаш с любов.

Закъснях ли се питам сега,
автографче от тебе да взема.
Смълчана спуска се сълза,
ей така, по никое време.
..........................................
Сияйния ти поглед
пак огрява
премръзнали,
изтръпнали души.
И с чудната си
светлина успява
дори и слънцето
да затъмни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...