След концерта
с поотпаднал глас,
с лице бледо
и умора в очите,
автографи разписваш,
раздаваш за нас
и събуждаш
радостта в душите.
.........................................
И пееш, омайваш ни,
и си предан, и готов
жените и виното
да прегръщаш с любов.
Закъснях ли се питам сега,
автографче от тебе да взема.
Смълчана спуска се сълза,
ей така, по никое време.
..........................................
Сияйния ти поглед
пак огрява
премръзнали,
изтръпнали души.
И с чудната си
светлина успява
дори и слънцето
да затъмни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
