13 sept 2012, 10:15

след края

1K 0 1

 

Ден без него...

Няма...

Не е наречен

А нали уж словото било сътворяващото случване

Дори на онези скучни безлюобовни делници…

От безпризорен вой на жлъчно мъничко сираче

Се спасих…

От раздраните крила на водно конче се

Откъснах и създадох в моите клепачи

Онзи пръв зародиш… дето почва със спазми под лъжичката…

Като игленик вър формата на зайче…

С кървави очи

от непрестанното докосващо убождане някъде дълбоко

В теб…

Или като онова кафе по време то на трафика…

Дето дори подсладителите не го правят сладостно до

Утринност…

И случване на тебе в мене…

С онази мечта да ме събуждат със сладко от смокини и ликьор

в  синя спалня разлюляна като октомври и море…

със послевкус на сладка болка…

Кафето е наркоза… беладона за успокоени нерви

Разговор напоен до индигово с устни от жестокост разкървавени…

 

Е можело значи да се живее без да се диша…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна-Мария Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...