Cona (Цонка Людмилова)
34 30
30 ago 2007, 18:02

СЛЕД ЛЮБОВТА  

  Poesía
1162 0 5


След любовта,

денят си беше същият:

горещата целувка на кафето,

втората цигара,

мърморещият облак на врабчетата,

въздишката на капналите от умора

листи, и масата - от снощи непочистена.

Отказвах да си спомня как изглеждаше,

какви очи, какви коси, на вкус каква е...

защо нахлуваха в съня ми.

Златисти цветове и непознати думи,

с които срещу нея да роптая,

когато само мисълта за нея

правеше кръвта ми нежна.

Не подозирах даже,

че тя за мен била е и хляба, и леглото,

следобедната дрямка, вечерта на свещи,

вихрушка от сълзи и смях

във нощите горещи,

упорството, да сложа в ред

обърканата стая на живота си.

А аз за нея бях и люлката, и гроба.

Зачената бе тя във моята утроба

и погребана в сърцето ми

мъртвородена птица. . .

След нея, като гръб приведен,

светът отново стана непотребен,

затвори уморените зеници

без даже да отрони и сълза,

без вик, без стон.

И пустотата стана място за подслон,

а аз - една от вещите

във мъртвия ми дом.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??