СЛЕД ЛЮБОВТА
След любовта,
денят си беше същият:
горещата целувка на кафето,
втората цигара,
мърморещият облак на врабчетата,
въздишката на капналите от умора
листи, и масата - от снощи непочистена.
Отказвах да си спомня как изглеждаше,
какви очи, какви коси, на вкус каква е...
защо нахлуваха в съня ми.
Златисти цветове и непознати думи,
с които срещу нея да роптая,
когато само мисълта за нея
правеше кръвта ми нежна.
Не подозирах даже,
че тя за мен била е и хляба, и леглото,
следобедната дрямка, вечерта на свещи,
вихрушка от сълзи и смях
във нощите горещи,
упорството, да сложа в ред
обърканата стая на живота си.
А аз за нея бях и люлката, и гроба.
Зачената бе тя във моята утроба
и погребана в сърцето ми
мъртвородена птица. . .
След нея, като гръб приведен,
светът отново стана непотребен,
затвори уморените зеници
без даже да отрони и сълза,
без вик, без стон.
И пустотата стана място за подслон,
а аз - една от вещите
във мъртвия ми дом.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
