След любовта,
денят си беше същият:
горещата целувка на кафето,
втората цигара,
мърморещият облак на врабчетата,
въздишката на капналите от умора
листи, и масата - от снощи непочистена.
Отказвах да си спомня как изглеждаше,
какви очи, какви коси, на вкус каква е...
защо нахлуваха в съня ми.
Златисти цветове и непознати думи,
с които срещу нея да роптая, ...