3 abr 2010, 22:04

След мен

1K 0 4

Ти казваш ми...
не можеш да простиш...
Добре тогаз!
Да бъде твойта воля!
Сега съм тук,
затуй не се боиш...
но тръгна ли...
и спра ли да те моля...

Аз зная
няма как да издържиш...
без срещите...
без мен...
без любовта ми...
и себе си
тогава ще виниш,
как всичко туй
допуснал си да стане.

Ти казваш...
и отваряш ми врата...
но страх те е
след мен
да я затвориш.
Отивам си...
но вярвай - 
след това
сърцето си
от болка
ще отровиш!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ехей, тези жени...Поздрав!
  • Щом прошката не идва то тогава
    изчерпана е значи любовта.
    Обичаш ли тогава ти прощаваш.
    Не можеш ли - отишла си е тя.
  • нито може да прости нито може да напусне дилема коята изгаря всеки от нас в даден период от живота ни да простим или да напуснем хубаво е
  • "Осъзнаваме колко ни е ценно нещо, едва след като го загубим." Много добре си изразила тази мисъл в стихотворение! Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...