3 апр. 2010 г., 22:04

След мен

Поэзия » Любовная

1K 0 4

Ти казваш ми...
не можеш да простиш...
Добре тогаз!
Да бъде твойта воля!
Сега съм тук,
затуй не се боиш...
но тръгна ли...
и спра ли да те моля...

Аз зная
няма как да издържиш...
без срещите...
без мен...
без любовта ми...
и себе си
тогава ще виниш,
как всичко туй
допуснал си да стане.

Ти казваш...
и отваряш ми врата...
но страх те е
след мен
да я затвориш.
Отивам си...
но вярвай -
след това
сърцето си
от болка
ще отровиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Ехей, тези жени...Поздрав!

2010-04-05T00:37:18+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Щом прошката не идва то тогава
изчерпана е значи любовта.
Обичаш ли тогава ти прощаваш.
Не можеш ли - отишла си е тя.

2010-04-05T00:18:17+03:00
nonito (Нона Маринова)

нито може да прости нито може да напусне дилема коята изгаря всеки от нас в даден период от живота ни да простим или да напуснем хубаво е

2010-04-04T09:44:21+03:00
small_heart (Теди)

"Осъзнаваме колко ни е ценно нещо, едва след като го загубим." Много добре си изразила тази мисъл в стихотворение! Браво!

2010-04-03T23:23:20+03:00