krasini (Красимира Касабова)
139 104
3 апр. 2010 г., 22:04

След мен 

  Поэзия » Любовная
826 0 4

Ти казваш ми...
не можеш да простиш...
Добре тогаз!
Да бъде твойта воля!
Сега съм тук,
затуй не се боиш...
но тръгна ли...
и спра ли да те моля...

Аз зная
няма как да издържиш...
без срещите...
без мен...
без любовта ми...
и себе си
тогава ще виниш,
как всичко туй
допуснал си да стане.

Ти казваш...
и отваряш ми врата...
но страх те е
след мен
да я затвориш.
Отивам си...
но вярвай - 
след това
сърцето си
от болка
ще отровиш!



© Красимира Касабова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ехей, тези жени...Поздрав!
  • Щом прошката не идва то тогава
    изчерпана е значи любовта.
    Обичаш ли тогава ти прощаваш.
    Не можеш ли - отишла си е тя.
  • нито може да прости нито може да напусне дилема коята изгаря всеки от нас в даден период от живота ни да простим или да напуснем хубаво е
  • "Осъзнаваме колко ни е ценно нещо, едва след като го загубим." Много добре си изразила тази мисъл в стихотворение! Браво!
Предложения
: ??:??