6 mar 2016, 21:00

След милувката

  Poesía
708 0 3

                                              На Емо - за след 26.02.

 

Ти първо с мен флиртува,

а после ме погали

неволно (ми се струва)

със пръсти охладняли.

 

Покани ме на среща.

Не вярвах. Протестирах.

Ти шепнеше ми нещо,

но аз не те разбирах.

 

Помислих си: "Лъжа е 

страстта ти най-внезапна,

тя сигурно ще трае

най-много до сред лято."

 

Ти каза, че не можеш

без мене да живееш.

Успя да се наложиш.

Дори да ме разсмееш.

 

И тръгнах без да мисля.

Прегърна ме щастлива...

Защо така ме искаш,

ти, моя Смърт красива?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...