На Емо - за след 26.02.
Ти първо с мен флиртува,
а после ме погали
неволно (ми се струва)
със пръсти охладняли.
Покани ме на среща.
Не вярвах. Протестирах.
Ти шепнеше ми нещо,
но аз не те разбирах.
Помислих си: "Лъжа е
страстта ти най-внезапна,
тя сигурно ще трае
най-много до сред лято."
Ти каза, че не можеш
без мене да живееш.
Успя да се наложиш.
Дори да ме разсмееш.
И тръгнах без да мисля.
Прегърна ме щастлива...
Защо така ме искаш,
ти, моя Смърт красива?
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados