След милувката
На Емо - за след 26.02.
Ти първо с мен флиртува,
а после ме погали
неволно (ми се струва)
със пръсти охладняли.
Покани ме на среща.
Не вярвах. Протестирах.
Ти шепнеше ми нещо,
но аз не те разбирах.
Помислих си: "Лъжа е
страстта ти най-внезапна,
тя сигурно ще трае
най-много до сред лято."
Ти каза, че не можеш
без мене да живееш.
Успя да се наложиш.
Дори да ме разсмееш.
И тръгнах без да мисля.
Прегърна ме щастлива...
Защо така ме искаш,
ти, моя Смърт красива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
