18 feb 2010, 18:48

След онези дни

784 0 2

Мисля си...
имаше дни, в които бяхме тъй безгрижни...
Вероятно е било април.
Сега дни пак има, ала други и различни.
Без светлина и виолетови лъчи,
а бях така безнадежно влюбена в теб...
Моят прекрасен ноември,
студен, безсрашен - единствен за мен.
Това беше нашият свят -
със слънце, което свети, но не топли...
Днес съм от хората, потънали в мрак,
помнеща само болката, останала ми от теб,
а не радостта, нито усмивките твои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В началото е наистина добре, но после изчезва ритъма (а той често прави добро впечатление)!
  • интересно си вплела сезоните ... тип "Август е Септември" ляляляля

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...