След пепелището
Преди да си отидеш тихо в здрача,
постой и помълчи, сведи очи.
Това не значи, че не ще заплача,
че силна съм или не ми горчи.
Не значи. Само тъжно се сбогувам
с магията, отминала с мига.
Не се кося, дори не се страхувам.
Макар и тежко, ще го понеса.
Не ще подхвърлям кал, не ще те моля.
Ти бил си мой, аз твоя –верен факт.
Да продължим нататък ще е воля,
компромиси и ад в ненужен пакт.
Защо ли да живеем в безнадеждност,
все още нещо ще ни сполети.
Очакват те порои нова нежност,
пред мен отворени са куп врати.
Дотук било ни отброено време
и няма никой никаква вина.
Ще трябва да се помним и приемем
каквито бяхме, без студенина.
Нали се смятаме за зрели хора,
ще можем и без мръсни номера.
Какво ли да делим освен умора
и спомените от безброй лета.
Не е лъжа, жадувайки покоя,
ще бъдем празни в свойта свобода.
Дори гърбът ми да не топли твоя,
дано запазиш тая топлина.
Недоизтляла още, несломена,
изпратена ни свише–божи дар.
Не я отричай, беше отредена,
а потърси ѝ нова за другар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
