След пепелището
Преди да си отидеш тихо в здрача,
постой и помълчи, сведи очи.
Това не значи, че не ще заплача,
че силна съм или не ми горчи.
Не значи. Само тъжно се сбогувам
с магията, отминала с мига.
Не се кося, дори не се страхувам.
Макар и тежко, ще го понеса.
Не ще подхвърлям кал, не ще те моля.
Ти бил си мой, аз твоя –верен факт.
Да продължим нататък ще е воля,
компромиси и ад в ненужен пакт.
Защо ли да живеем в безнадеждност,
все още нещо ще ни сполети.
Очакват те порои нова нежност,
пред мен отворени са куп врати.
Дотук било ни отброено време
и няма никой никаква вина.
Ще трябва да се помним и приемем
каквито бяхме, без студенина.
Нали се смятаме за зрели хора,
ще можем и без мръсни номера.
Какво ли да делим освен умора
и спомените от безброй лета.
Не е лъжа, жадувайки покоя,
ще бъдем празни в свойта свобода.
Дори гърбът ми да не топли твоя,
дано запазиш тая топлина.
Недоизтляла още, несломена,
изпратена ни свише–божи дар.
Не я отричай, беше отредена,
а потърси ѝ нова за другар.
© СК All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Без да съм експерт, а само мнение, че това е върха на твоето творчество, Светличка! Толкова красив образ е описала твоята лирическа на страдащата, а не озлобената жена от загубата на една любов!! Послания към бъдещия живот на любимия, като последни импулси на умиращо същество...Дори топлината си все още предлага, с примирение..Трогателна и докосваща е всяка строфа! Адмирации.
-
Благодаря ви от сърце, благодаря за любими!
-
На мен също, Светулчице!
-
Много ми хареса!
-
О, много ми хареса, Светле! "дано запазиш тази топлина"
-
Благодаря ви за разбирането.
-
Харесах.
Поздравявам те. -
Хареса ми!
Поздравления, Светулке! -
И раздялата понякога е красива, макар да е удавена в носталгия!
Харесва ми!
Поздравления, Светулка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Трогната съм! 💖