31 mar 2022, 20:14

След пролетта

  Poesía
708 9 8

Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
залости ме в бездомния си ромон.

Заключих силуета си в мечтите
и минзухарено до тях той вече вехне.
Живее в сенките вдълбани под очите,
докато бъдещето края си открехне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красота !
  • Благодаря на всички за чудесните коментари, за високите оценки и за Любими.
    Да се настроим на вълната на Възкресението! Амин!
  • Ако кокичето с белотата слива се със снега,
    минзухарът като пламък свети
    и с поглед висините гледа и сочи!
    Пожелавам го от сърце!
  • Защо така тъжно,Младене? Макар и красиво ,много е минорно.
  • Животът е като една дъждовна пролет! Все очакваме слънце и ново начало, но продължаваме да газим в калта. Но пролетта все някога ще дойде истинска и слънчева! Хареса ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...