vega666 (Младен Мисана)
1553 14305
31 мар. 2022 г., 20:14

След пролетта 

  Поэзия
434 9 9

Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
залости ме в бездомния си ромон.

Заключих силуета си в мечтите
и минзухарено до тях той вече вехне.
Живее в сенките вдълбани под очите,
докато бъдещето края си открехне.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красота !
  • Благодаря на всички за чудесните коментари, за високите оценки и за Любими.
    Да се настроим на вълната на Възкресението! Амин!
  • Ако кокичето с белотата слива се със снега,
    минзухарът като пламък свети
    и с поглед висините гледа и сочи!
    Пожелавам го от сърце!
  • Защо така тъжно,Младене? Макар и красиво ,много е минорно.
  • Животът е като една дъждовна пролет! Все очакваме слънце и ново начало, но продължаваме да газим в калта. Но пролетта все някога ще дойде истинска и слънчева! Хареса ми!
  • Картинка и мисъл!
  • Много хубав стих е написала душата ти, Младен, малко загадъчен, малко тъжен, но надеждата, за открехване на бъдещето го прави уникален. Пожелавам ти от сърце, пролетно настроение!
  • Прекрасен образ на поета, изгубен в спомените и мечтите! Поздравления, великолепен стих!
  • Контраста на пролетния сезон с “вехнещия минзухар на мечтите” залоства душата на лирическия в злободневната ни действителност. Но мечтите и висотата на пиедестала на душата ще победят всякаква злост и мъст. Тогава пролетта ще дойде истински. Прекрасни поетични образи и творческо загатване, белег за високо поетично майсторство. Поставям неизменно стиха ти в мои любими и избрани, приятелю!
Предложения
: ??:??