koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
8 ene 2014, 13:16

След сенките на облаците 

  Poesía » Del paisaje
496 0 7

Небето е с прозрачна синева.

По нея тичат облачета бели.

А слънцето със мощност огнева

скъсява кротко сенките дебели.

 

Издигнал се високо в своя път,

денят започва бавно да изтича.

И всяко облаче застава с гръд

пред слънце да се топли и препича.

 

И сенки правят на земята те,

където аз прохладата жадувам.

Затуй, като пораснало дете

във сянката на облаче лудувам.

 

И тъй залисан в моята игра,

след сенките на облаците тичам.

И сякаш, Боже, като на шега

аз детството под облаците сричам.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??