След сенките на облаците
Небето е с прозрачна синева.
По нея тичат облачета бели.
А слънцето със мощност огнева
скъсява кротко сенките дебели.
Издигнал се високо в своя път,
денят започва бавно да изтича.
И всяко облаче застава с гръд
пред слънце да се топли и препича.
И сенки правят на земята те,
където аз прохладата жадувам.
Затуй, като пораснало дете
във сянката на облаче лудувам.
И тъй залисан в моята игра,
след сенките на облаците тичам.
И сякаш, Боже, като на шега
аз детството под облаците сричам.
© Никола Апостолов All rights reserved.
