След теб нищо не остана,
отне ми всичко с твоето коварство.
Отне ми даже и мечтите, най-скъпото богатство.
С ледени ръце
измъкна и отрови вярата в моето сърце.
Сега боя се от погледите мили,
преследваме единствено кошмарът за твоите злини.
Сега боя се и от топлината, от страстта -
още парят раните от твоята жарава.
И крия сред капките дъждовни,
те заличават моите сълзи;
крия се далеко от хорски суети.
Не плача аз от самота;
не плача за любовта...
Сълзите са за онази празнота -
ямата в моята душа,
там загнездила се е
безутешна болка
и жадно граби от мойта доброта...
Ти превърна ме в ангел, служещ на Дявола,
ти превърна ме в стихия зла...
© Усмивка Todos los derechos reservados