30 jul 2007, 23:38

След теб 

  Poesía
767 0 1

След теб нищо не остана,
отне ми всичко с твоето коварство.
Отне ми даже и мечтите, най-скъпото богатство.
С ледени ръце
измъкна и отрови вярата в моето сърце.
Сега боя се от погледите мили,
преследваме единствено кошмарът за твоите злини.
Сега боя се и от топлината, от страстта -
още парят раните от твоята жарава.
И крия сред капките дъждовни,
те заличават моите сълзи;
крия се далеко от хорски суети.
Не плача аз от самота;
не плача за любовта...
Сълзите са за онази празнота -
ямата в моята душа,
там загнездила се е
безутешна болка
и жадно граби от мойта доброта...
Ти превърна ме в ангел, служещ на Дявола,
ти превърна ме в стихия зла...

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ВСИчКО ТОВА ТЕ КАРА ДА ТВОРИш, НО ПОВЯРВАЙ МИ ТЪГАТА НЯМА ДА ПРОМЕНИ НИщО ДОКАТО НЕ СЕ НАУчИш ДА ЦЕНИш СЕБЕ СИ И ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАш НА НИКОЙ ДА РАЗБИВА СЪРЦЕТО ТИ.....ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО УСПЕХИ В ЖИВОТА И ПОНЯКОГА Е НУЖНО ПРОСТО ДА СПшРЕМ ДА МИСЛИМ ЗА ВСИчКО...АААА щО СЕ ОТНАСЯ ЗА ПОЕЗИЯТА ТИ, ДА ПРИЗНАВАМ НЕВЕРОЯТНА Е
Propuestas
: ??:??